Проект „ Да обикнеш Франция! Вечер на френската импресия и сетивност ”

8 декември 2017 г. - 15 декември 2017 г.
Организатор: Мария Аргирова и Арт галерия - музей "Филипополис"
Място: Арт галерия "Филипополис"

Настоящия проект има за цел да представи френската култура като обхване и обедини изкуството в различни колаборации на мултижанрово ниво: музика, литература и живопис,  представени от известни български автори, които черпят вдъхновение, създавайки своите творби във Франция заедно с френски артисти, които са дълбоко впечатлени от България и срещите с българското изкуство.  В тази вечер ще усетите  двустранната креативна взаимовръзка. Връзката с френската култура е представена чрез обмяната на впечатления, емоции и творчески вдъхновения, отразени с изразните средства на изкуството. Творби, създадени във Франция, които ще бъдат показани пред българска публика  и български легенди и изследвания, оставили дълбоко впечатление в съзнанинето на френски артист, които провокират създаването на музикално произведение. На тази френска вечер ще усетите  чувствата, сетивността и любовта на българските автори, породени от контакта с френските артисти и обратно на едно емоционално ниво. 

1.Откриване  - Събитието  ще бъде открито с Арията на Жералд от първо действие на операта „Лакме“ на Лео Делиб в изпълнение на оперния певец Андрей Найденов – tenore–altino. Андрей Найденов е завършил майсторски клас на Stefano Algieri и Jeffrey Gall.

2 . Изложба „ Френската Импресия и Сетивност

     Динко Ненов, Лили Кючукова и Елица Гигова – трима пловдивски художници, които са свързани емоционално с Франция .Техният житейски път е преплетен с културата и традициите на френския народ. Вдъхновение, което оставя ярък отпечатък в творчеството и на тримата автори. На тази изложба ще бъдат разказани три житейски истории , които са провокирали авторите на емоционално ниво в един съзидателен творчески процес. Някои от тези истории ще бъдат споделени с публиката за първи път.

 Лили Кючукова. В центъра на творчеството на Лили Кючукова е ЖЕНАТА- загадъчна, многолика, хармонична, съблазнителна и чувствена. Лили е омъжена за Ален Роа-известен френски сценограф и скулптор. Създател на декори за над 150 постановки за театрите в Сент Етиен, Нанси, Страсбург и Комеди Франсез. Двамата работят като творчески тандем и участват в международни изложби по целия свят.Много от картините на Лили Кючукова са вдъхновени имено от тази любов с Ален Роа.В нейните картини ще видите една  персонализираност и чувствителност. Завлядаващ е еротизмът в тоновете.

Динко Ненов .  Динко Ненов  работи  живопис и скулптура.Има над 40 самостоятелни изложби.Негови пластики и картини са притежание на галерии и се намират в частни колекции в Италия, Словакия, САЩ Аржентина, Швейцария, Лихтенщайн и др.Член е на СБХ и групата на пловдивските художници, Член на Съюза на Журналистите, Член на AIAP L’association Internationale des Art Plastiques  UNESKO  Paris.

От 2017 г. Динко  живее и твори в Нормандия. Eто какво сподели автора ..”Исках да се докосна до светлината, въздуха , водата,местата където са творили Импресионистите от Салона на отхвърлените...Така попаднах в Нормандия ,една област, която съчетава моето студио в с.Турян, обл.Смолян ,България и Свети Аубин Елбуф  обл Руан Франция.Изумлението беше огромно,когато разбрах, че Пикасо е живял също тук и в този нормандски период е започнал да прави пластика и керемика.Спомних са за 1979 година когато ме нарекоха Пикасо в казармата в Харманли и това ме доамбицира да съм търсач -импровизатор. Тази 2017 година аз имам възможност да гледам и се наслаждавам на Творчеството от Нормандския период на Пикасо в националната галерия в Руан.

За да преоткриеш красотата около себе си ,когато си видял хиляди обекти и изненади по света трябва да имаш не само очи ,но и живот и сърце изпълнено с любов , с която съм закърмен в Родопите и която преоткрих в Нормандия“.

На тази изложба ще бъдат показани картините от нормандския период на автора.

 Елица Гигова. При едно от гостуванията си в България френския композитор Ален Амуе Айева  посещава  Родопите и остава изумен от вълшебната природа, от гостоприемството на хората, което е пословично и най- вече от Орфеевите скали и извори, за които е чувал във Франция. Запознава се с поетът-изследовател на Орфей Никола Гигов и от него научава за петте плочи с древна писменост, които лично Никола Гигов е  открил и доказал, че българската писменост е още от орфеево време, т.е. от времето на траките. Ален Айева е дълбоко впечатлен от това и връщайки се във Франция написва опера за Орфей. При една съвместна изява в Париж на Никола Гигов и Елица Гигова , която е внучка на Николай Хайтов, той подарява диска с операта за Орфей на дъщеря си. Елица Гигова създава няколко картини, като чрез цветове пресъздава срещата и изразява своето вдъхновение и преклонение пред изследванията на баща си за Орфей и силното въздействие на музикалното произведение на Айева.  Тези картини за първи път ще бъдат показани пред публика имено на тази изложба , а публиката ще чуе музиката от операта за Орфей на Ален Айева.

 3.Венецианско изкуство от XVI век  - демонстрация и история на древната техника карвинг.

       Първите данни за рязани свещи ни връщат в XVI ВЕК, когато в Италия се заражда стилът Барок, който прониква във всички сфери на живота – строителство,изкуство,мода,интериор , живопис и т.н. и се характеризира с пищност и  величие. Единствения източник на светлина по това време е бил огънят, затова свещите са имали огромна популярност. През XVI никой не бил чувал за преработка на нефт, затова свещиге се изработвали от животинска мазнина и пчелен восък. За да не остават от модата , да повишат цената на продукцията си  и да увеличат продажбите, във Венеция майсторите на свещи за първи път започнали да ги режат, като с получените  „ листенца” правели всевъзможни завъртулки. Това било истински фурор в производството на свещи и техниката започнала да се разпространява както в цяла Италия , така и в целия свят.

     Въпреки, че карвингът възниква още по времето на Барока, в България то все още не е много познато като творческа индустрия . Моята мисия е да разпространя карвинга като изкуство . Ето защо , освен че бих искала да създам една нова публика за едно различно изкуство, включването на гостите в съзидателен творчески процес ще разчупи границите и ще се постигне един социален, културен и артистичен обмен между артисти и публика. Всеки гост ще има възможност да се докосне  до карвинга и да усети неговата магия. Целта е публиката да не бъде само гост, а активен участник в събитието.