Енчо Пиронков е роден в село Розовец, близо до Пловдив. Завършва гимназия в града през 1952 година и, въпреки липсата на формално художествено образование, проявява "самобитен художествен талант". През 1961 година става известен, когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Оттогава Пиронков представя над десет самостоятелни изложби в Пловдив и София, както и в различни градове извън страната, сред които Берлин, Болоня, Будапеща, Варшава, Дрезден, Кьолн, Лайпциг и други.
Той е един от представителите на така наречената "Пловдивска школа" от 60-те години на XX век, заедно с художници като Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов. В неговите творби, изпълнени с богатство от цветове, лирика и емоции, са нашити теми като Стария Пловдив, селския живот и Априлското въстание. Пиронков работи и в областта на монументалното изкуство, включително мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика, както и в сценичната декорация, като негови творби са и декорите за филма "Сватбите на Йоан Асен".
Произведенията му се намират в Националната художествена галерия, много държавни и частни галерии в България, както и в частни колекции в редица страни по света, включително САЩ, Австрия, Испания, Дания, Мексико, Япония, Франция и Германия.
Пиронков е носител на множество отличия, сред които награда на Съюза на българските художници през 1964 година, орден "Кирил и Методий" през 1979 година и званието "заслужил художник" през 1985 година. През 2013 година е удостоен с орден "Стара планина", I степен.
