Живописец, народен художник. Завършва със златен медал живопис в Художествената академия в Торино. Работи 2 години в Италия и през 1906 се завръща в България. Участва във войните 1912-1918 като строеви офицер. Професор по живопис в Художествената академия (1921-1940), неин директор (1935-1937). При него се учат едни от най- видните български художници като Илия Бешков, Зоя Паприкова и др. Твори предимно в техниката на акварела и постига неповторим финес и изящество. Маринов притежава изключително тънко чувство за хармония на багрите, посредством които създава особена, неповторима атмосфера за образите. В центъра на художественото му творчество е образът на жената. Художникът има култ към нейната душевност, като изключва всякакъв намек за еротика. Някои от творбите му за майката, жената, девойката са шедьоври. Автор е и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и храм-паметникът „Александър Невски“ в София.
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, Том втори М-Р, София 1980, БАН
