Художник, писател, изкуствовед. Завършва Софийската духовна семинария, следва философия в СУ; през 1919 г. завършва декоративно изкуство в Художественото индустриално училище, София. Специализира История на изкуството в художествената индустриална академия в Париж. Главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека "Иван Вазов". Член на Българския археологически институт и председател на Съюза на българските художници, 1944 г. Развива голяма художествена, писателска и обществена дейност. Проучва изкуството и културата на източните народи, от чиито предания и фолклор черпи теми и сюжети. Автор е на много книги с легенди, притчи, приказки, разкази, поеми, стихове, очерци, пиеси и романи. Като худoжник работи предимно като декоратор. Оформя и илюстрира много списания и почти всички свои литературни произведения. Създава оригинални декоративни форми, като използва предимно растителни мотиви, които превръща в орнамент. В произведенията му преобладава приказният елемент. Развива широка дейност като теоретик и историк на изкуството. Проучва различни философски направления и проследява тяхното отражение в творчеството на отделни художници. Приема и отстоява позициите на индивидуализма, сецесиона и символизма.
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, Том втори М-Р, София 1980, БАН
