Завършва средно образование в Пловдивския френски колеж. От ранна възраст проявява налконност към живописта, но спънки от различен характер му попречват да получи академично образование. Краткото му пребиваване във Виена и пътуването му из Италия обогатяват познанията му върху изобразителните изкуства. Той си изгражда свой личен художествен стил , като изхожда от българската народна живопис. Характерен белег на неговата живопис е хармоничната пъстрота на багрите и ритъмът на формите. В Света Гора- Атон, където прекарва 100 дни, както и при пътуването му из Македония той работи багрени и графични скици с манастирски изгледи, които в последствие преработва в живописни картини. Така се ражда забележителният "Манастирски цикъл" на Лавренов. С дълбоко вживяване и проникновение той пресъздава и атмосферата, бита и духа от епохата на Българското възраждане. Лавренов работи също така и графика, гравюри на дърво и линолеум.
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, Том първи А-Л, София 1980, БАН
