Учи живопис в художествената академия в Прага. Идва в България и става учител във Велико Търново, а по-късно преподава перспектива и краснопис в Държавното рисувателно училище. Участва в много изяви на българскoто изкуство в чужбина като Световното изложение в Сейнт Луис ( 1904), международното изложение в Лиеж (1905). голямата българска изложба в Прага (1926). Работи в областта на портрета, пейзажа, битовия жанр и предимно натюрморта.
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, Том трети С - Я, София 1980, БАН